Наим Сюлейманоглу: Аз нараних Тодор Живков

Казах му, че ще избягам и избягах, признава легендарният щангист

 

 

Наим Сюлейманоглу е един от най-великите спортисти за всички времена. България го губи през 1986 г., когато той успява да избяга в Турция при участието си с националния отбор на Световната купа в Мелбърн. Прави го с помощта на младежката организация „Сивите вълци" - част от крайно дясната националистическа „Партия за национално движение". Президентът на южната ни съседка Тургут Йозал изпраща в Австралия личния си самолет, който отвежда щангиста в Анкара. Йозал го осиновява и запушва устата на България с безпрецедентните $1,25 млн. трансферна сума, за да откупи състезателните му права.

След 27-годишно мълчание по най-болезнената тема в живота си Сюлейманоглу проговоря за първи път пред турските медии за онзи момент. Разказва за болката след прекръстването му на Наум Шаламанов по време на възродителния процес, за отношенията си с партийния лидер на БКП Тодор Живков и за перипетиите, през които минава семейството му. Наим се изповядва на страниците на вестник „Хюриет". Предлагаме ви най-любопитните акценти от материала.

 

 

Аз нараних дълбоко Тодор Живков, като избрах Турция, но вътрешно той е бил подготвен, че това рано или късно ще се случи. Нямах 18 години, когато ми смениха името, а това е рана за цял живот. Да се събуждаш сутрин и да не помниш как се казваш по документи - това не го пожелавам и на враговете си", споделя 46-годишният Сюлейманоглу пред всекидневника.

 

Наим свива устни при споменаването на възродителния процес,

започнал в началото на 70-те и продължил до края на 80-те години. Опитите за асимилация на мюсюлманското население (б.а. - турци, помаци, татари и роми) водят до принудителна смяна на арабско-турските имена с български, забрана за използване на родния език от представителите на тези групи, както и ограничаване на техните обичаи и изповядване на религията им.

„Това е едно от най-срамните петна в съвременната политическа история. Никога няма да го забравя и никога няма да простя, че ме прекръстиха на Наум Шаламанов. Позорен момент, свързан е с много лична драма и тайни, за които, бъдете убедени, че докато съм жив, няма да позволя да излязат на светло", откровен е спортистът, получил прякора Джобния Херкулес заради нечовешката сила в тялото на неговите 147 см ръст.

Семейството на Сюлейманоглу напуска България през 1988 г., две години след бягството му от Мелбърн. Майка му, баща му, двамата му братя и снаха му са прокудени като кучета през Капитан Андреево, натоварени в камион. На тях им е съобщено три дни по-рано, че трябва моментално да си съберат багажа и да подпишат декларации, че напускат по свое желание.

 

„Опразниха къщата ни в Кърджали и на село. Разграбиха имуществото ни. Накараха нашите да оставят почти всичко и да тръгнат. След 1990 г., когато режимът на Живков падна, аз се върнах, за да видя какво е останало. Потърсих автомобила на татко, но научих, че той е бил отдавна продаден в чужда държава", разкрива 3-кратният олимпийски шампион.

По данни на независимата неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести интернешънъл" в началото на 80-те в България живеят около 900 000 етнически турци. Според статистика на турското правителство обаче по онова време у нас те са много повече - 1,5 млн. Броят им продължавал да расте, което управляващите възприемали като опасност за българската нация.

„Ние бяхме добри и трудолюбиви хора. Не пречехме на никого. Възродителният процес бе планиран да се осъществи тайно, но надигнахме глава, защото искахме цял свят да разбере какво се случва зад затворените врати на България. Това бе нашият начин гласът ни да бъде чут. Това ускори в значителна степен процеса на настъпване на демокрацията. Режимът на Живков бе обречен. Въпреки че вече си бях извоювал статут на национален герой със спортните си успехи, аз бях предупредил Живков, че някой ден все пак ще избягам. Той направи всичко, за да ме спре. Денонощно ме пазеха цели орди цивилни и униформени полицаи. Конвои! Не можех да мръдна, без някой да е до мен на половин метър", връща се назад щангистът, подобрил 46 пъти световните рекорди в категориите до 60 и 64 кг.

Според Сюлейманоглу,

 

докато Тодор Живков е поставен под домашен арест в семейната вила в Бояна, двамата се чуват няколко пъти.

„Тогава моралът на спортистите и на хората сякаш бе друг. Характерът на спортистите също. Днешните са сякаш от друга планета. Приличат на туристи, попаднали случайно в някой си национален отбор. Пият, без да им мигне окото, всякаква химия, защото искат непременно да се окъпят в слава. Допингът за тях е дума от ежедневието. По наше време такива неща рядко се случваха. Затова и рядко имаше положителни проби", не сдържа огорчението си от младото поколение легендата на световните щанги.

 

 

Визитка

Наим Сюлейманоглу е роден на 23 януари 1967 г. в село Птичар, община Момчилград. Ръст 147 см. Състезава се в две категории до 60 и 64 кг. Трикратен олимпийски шампион от името на Турция: Сеул '88, Барселона '92 и Атланта '96. 7-кратен световен първенец - 2 пъти за България: Сьодертале '85 и София '86, 5 пъти за Турция: Атина '89, Донаусшинген '91, Мелбърн '93, Истанбул '94 и Гуанджоу '95. 4-кратен златен медалист в Европа: 1984, 1985 и 1986 г. за България, 1988 г. за Турция, когато е и последното му участие в шампионат на Стария континент.

 

Има 46 световни рекорда

 

 Срещу името на Наим Сюлейманоглу стоят 46 световни рекорда. Допреди да навърши 22 години, Джобния Херкулес е счупил 32 от тях. Когато е 14-годишен дебютира на световно първенство за 18-годишни юноши в Сао Пауло и въпреки това, печели. На 15 години чупи първия рекорд на планетата. На европейското през 1984 г. става вторият човек в света (б.р. - първият също е българин - Стефан Топуров), който вдига три пъти личното си тегло.

„Нека ви обясня за Наим. Той излизаше на подиума и от първия си опит ставаше шампион. С втория поставяше нов световен рекорд. Питате ме за третия? От трети никой нямаше нужда", обича да разказва по адрес на своя бивш възпитаник Иван Абаджиев.