Кметове дават пари, храна и подслон на джипита, те бягат

Все повече села остават без доктори

 

Жителите на над 700 села в България са без доктор. Когато някой възрастен човек в тези населени места се разболее, той отправя две молитви: 1. Джипито да няма проблеми по пътя и да стигне възможно по-бързо със старата си кола; 2. Да ме прощават всички за греховете, че ако лекарят закъснее, май ще съм „пътник"!

Голяма част от тези села са в областите Кърджали и Смолян.  В някои от тях лекар не е стъпвал повече от години, въпреки, че населението е основно възрастно и болно. В други села джипитата се завъртат за година-две и се махат заради неблагоприятните условия. 750 лекарски практики в страната стоят празни, а в здравните пунктове в над 1 000 села и малки градчета прегледите се извършват от фелдшери и медицински сестри и то само по веднъж месечно.

Чиновници в здравното министерство определят двата региона като „неблагоприятни" и пишат препоръки, програми, стратегии. Но положението става все по-тъжно за живеещите. Доктори не идват, макар здравната каса да предлага бонуси от 120 до 1 250 лева за желаещите да практикуват в отдалечени райони.

В някои села като Рани лист, Глухар, Чуково, Шумнатица и Самодива

 

кметствата предлагат и жилища без наем, а на някои места дори и да поемат част от разходите за дърва за огрев и вода.

 

Бонусът от касата там е 450 лева. Въпреки това в нито едно от тях повече от три години не е стъпвал лекар и на жителите се налага да пътуват до Момчилград.

Нежеланието на медиците да отидат в малки села се дължи не само на недостатъчното заплащане, но и на разбитите пътища и липсата на училища за децата им.

Другият проблем пък бил, че все повече медици напускат страната. От 5 600 джипита през 1998 г., когато здравната реформа стартира, сега са останали по-малко от 4 600.

Добри заплати няма дори в големите градове като София и Пловдив. Повече от 1 200 лични лекари са напуснали България, откакто сме в Европейския съюз.

Друга причина за липсата на достатъчно „бели престилки"е , че в селата повечето хора са възрастни и безработни и трудно си плащат дори потребителската такса. А здравната каса отпуска средства само за осигурените. Един лекар трябва да обслужва доста пациенти, има изисквания и за допълнителен персонал. Сумата от 300-450 лева, която се дава отгоре като бонус за „неблагоприятни условия", се оказва недостатъчна.

Често се случва един лекар обслужва две или три села.

„Преди половин година получих жлъчна криза, можех да умра. Естествено, лекар няма и се наложи линейката да пътува един час на идване и един час на връщане от Смолян. Спасиха ме за секунди", разказва жител на смолянското село Солища. Друг пък споделя, че му се е наложило със спукан апандисит да яхне магарето си и в тръс сам да отиде на лекар в близкия град. Болките са били ужасяващи, а човекът едва е оцелял.

Солища е на около 4 км от Широка Лъка и е голям туристически център. Въпреки, че през лятото има над 300 човека, постоянно живеещите в него са точно 34. Много често през зимата то е недостъпно заради стръмния релеф и неведнъж в годините назад се е случвало кметове да превозват лекарства или лекар с помощта на високопроходима техника като АТВ.

Днес новият здравен министър Таня Андреева е на мнение, че в областите Кърджали и Смолян ще функционират медицински центрове със спешни звена и до 10 легла за болнично лечение.

 

В тези центрове ще работят възможно най-добрите специалисти по спешна помощ в региона,

 

а модерни линейки ще транспортират нуждаещите се до болниците в по-големите населени места. Това е залегнало в новата здравна карта на България.

Къде да се изграждат такива центрове ще се прецени спрямо здравната карта на страната, върху която все още работи здравното министерство според критерии, като брой население в района, дял на възрастните хора, географски особености, отстояние до най-близката болница. Здравният министър посочва Кърджали и Смолян като региони с най-голяма необходимост от подобни центрове.

Всъщност, това е виждането на едно родопско джипи от години – д-р Абдул Илях Абдулазиз.

„Като общопрактикуващ лекар имах 3 000 пациенти. Много от тях възрастни хора, живеещи в труднодостъпни места в Ардинско. Никого от тях не съм пропускал. Имах изработен график, който всеки знаеше и който спазвах стриктно през всички тези години. В кой ден, кои селища ще посещавам. Купих си „Лада Нива". Беше червена, направих й и един голям кръст, символизиращ  медицинската помощ. Оборудвах се с подвижна аптека. Имах хладилна чанта, където да съхранявам пробите, когато се наложи да се взема кръв за изследване. Разполагах с електрокардиограф на батерии, глюкомер за мерене на кръвна захар.

 

Всички разходи бяха за моя сметка при обиколките, но никога не се предавах.

 

Зиме, лете, в сняг, в дъжд-пациентите имаха нужда от мен и аз се отзовавах. Донякъде успявах да достигам с автомобила. Но пътят свършва, а има махали отдалечени по баирите нагоре, на 3-4 километра. Хващах принадлежностите и започвах да крача... Една зима бе, няма да забравя. Газих през снега, за да достигна до родилка. Жената бе на 38 години. Това щеше да е четвъртата й рожба. Изобщо не бе следила времето за термина си. Така, вместо да бъде в болница, трябваше да ражда в домашни условия. Когато отидох, главичката на детето вече се подаваше. Сега вече ходи на училище. Жив и здрав да е!", разказва за практиката си като джипи иракчанинът, който вече работи в областната болница в Кърджали.

За да завършват повечето истории за болни хора с такъв край, в Родопите трябва да има много добре оборудвани спешни центрове – това повтаря от години лекарят.

От здравното министерство често дават примери за практиката в родопски условия. Фелдшер от Ардино

 

преодолял километри в планината при голям снеговалеж и  минусови температури, за да спаси болна жена.

 

Кърджалийски лекар пък влязъл в ледените води на Върбица с дрехите си, за да стигне до страдащо дете.

Филип Хаджиев бил алармиран за жена с високо кръвно, която получила кръвоизлив през носа. Сигналът бил получен на 17 декември по обяд на телефон 112. Екип от Ардино тръгнал с „Уаз"-ка през снега за село Гърбище, където живее жената.  Заради високите преспи в местността Далджата, фелдшерът се принудил да продължи с трактор, който също закъсал.Тогава Хаджиев поел сам през снега към Гърбище. „В района има глутница вълци. Ловците правят хайки, но досега отстреляха само един хищник, а ние загубихме над 50 глави добитък", разказва пред репортер на „Родопи войс" Хълми Ахмед от близкото село Мак.

Когато Хаджиев стигнал отдалечения дом на болната жена, нейното кръвно било 200 на 100.  Поставил инжекция на пациентката, тампонирал носа й, изчакал да спре кръвта и да падне кръвното и чак тогава поел по обрания път.

Д-р Юрий Балицки пък пресякъл Върбица с дрехите, за да окаже помощ на дете, което се порязало на отсрещния бряг при Глухар.

Осигуреността с лекари в страната е 38.8 на 10 000 души от населението, а със стоматолози 9.1 на 10 000, констатира Националният статистически институт. Показателят за осигуреност с лекари по области обаче варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души, поясняват от института. Той е най-висок в региони с медицински университети и университетски болници. По този показател на първо място е Плевен с 50.2 на 10 000 души, следван от София-град с 45.1 и Варна с 45.0. Най-ниски са стойностите в областите Разград (25.6), Силистра (26.3), Перник (26.5) и Кърджали (26.6).

Осигуреността с джипита е 6.4 на 10 000 души. Налице е диспропорция и при осигуреността с общопратикуващи лекари. В Плевенско на 10 000 души се падат 8.2 джипита, а в Кърджалийско и Разградско по 4.4.

 

 

 

!!! за 6-та, челото, надзаглавие, заглавие, снимка на доктора:

 

Д-р Абдул Илях Абдулазиз:

 

Идеята малките болници да се специализират като модерни спешни центрове е добра

 

- Д-р Абдулазиз, вие сте ендокринолог, какви са наблюденията Ви относно здравословното състояние на населението в Родопите?

 

 - Изключително тревожно. Наскоро открихме диабет на трима мъже под 30 години. Не разполагаме с официална статистика, но по мои наблюдения, всеки втори преминал изследвания в отделението, е с преддиабетно състояние или направо с диабет. Това заболяване е с тенденция да се превърне в новия бич за човечеството, като неслучайно и в Европа, и в световен мащаб се обръща толкова много внимание в превенцията му. За огромно съжаление здравната култура на нашенеца игнорира този проблем. Задължително поне веднъж годишно трябва да се правят необходимите изследвания.

Липсата на йод в региона пък го обуславя като епидемичен за заболяванията от гуша. Това също налага изследвания на хормоните на щитовидната жлеза, особено при жените. Трябва да се набляга в менюто на йодирана сол, пресни орехи, морска риба.

 

- Какви са симптомите, при които човек трябва да реагира и да си направи изследвания за диабет?

 

- Често уриниране, слабеене, жажда и консумация на много вода. Също така и дисфункция на половата система, изразяваща се в загуба на либидо, ерекция. Но е възможно заболяването да започне и без симптоми. Важно е хората да разберат, че то е лечимо, особено когато е диагностицирано навреме.

 

- Причините?

 

- Преди диабетът бе заболяване, което тревожеше предимно хора преминали 50-60 години. Но вече се наблюдава намаляване на възрастовата граница. Това се дължи на огромния стрес, затлъстяване, лошия режим на хранене, прекомерната употреба на алкохол и сладко.

 

- В такъв случай какво трябва да е менюто?

 

- Поне два дни в седмицата постно, на трапезата трябва да присъства рибата, повече спорт и движение.

 

- „Лечението" за по-добро здравеопазване?

 

- Болниците трябва да инвестират в свои кадри. Да създават програми, с които млади лекари да специализират, да им осигуряват необходимата база, както и  разбира се, добро заплащане. Така веднъж завинаги ще спре миграцията на кадри. Общините също да заделят повече средства. Всяка подобна инвестиции ще се възвърне в пъти.

 

- Проблемите в малките общини?

 

- Не е важно дали има работещо здравно заведение в някоя община, а дали то отговаря на изискванията и европейските критерии. Не е важно на колко етажа е сградата, а колко лекари има в нея и какви. Ако по време на операция се наложи намеса на специалист, с когото лечебното заведение не разполага? Какво става тогава? Това е операция и са възможни усложнения. Според мен идеята малките болници да се специализират като модерни спешни центрове, е добра. По-добре хората да пътуват, отколкото да рискуват. Също така, в отдалечените и труднодостъпни райони, може да се въведе подвижна практика на специалисти.