2050-та: Киви и маслини в двора, горещо като в Гърция

След 4 десетилетия в Родопите ще живеят едва 140 000 души

 

През 2050-та година родопчаните, които ще печелят от маслинови дръвчета ще бъдат много повече от тези, които ще разчитат на тютюна. В дворовете на хората ще се отглежда дори киви. 43-44 градуса горещини през август ще са нещо обичайно. Зимният сезон на Пампорово ще продължава само месец, в останалото време няма да има сняг.

А на територията от Доспат до Кирково, в 17-те общини в Смолянско и Кърджалийско, ще живеят почти два пъти по-малко хора, отколкото са сега – ноември 2013-та година.

Това сочат прогнозните данни на Националния статистически институт, на екипи учени от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (Земеделския колеж) в Кърджали и Аграрния университет в Пловдив и на краеведи-изследователи, предоставени на "Родопи войс".

През 2050 година в 7-те кърджалийски общини ще живеят само 93 830 човека. През 2060 година те ще са едва 87 444 души (45 689 мъже и 41 755 жени), смятат в НСИ.

В Смолянско напускащите с билет в една посока ще са повече. През 2050-та година в областта ще останат 47 071 човека, а през 2060-та – 41 223-ма (22 502 мъже и 18 721 жени). За сведение, в момента в Кърджалийско живеят 152 хиляди човека, а в Смолянско – 121 хиляди. 19 са селата без жители, след 3 десетилетия ще са 120. Десетки села ще бъдат с 1 до 5 жители.

Средно годишно към 3 000 души ще напускат двете области. 1 929 човека си тръгнали от Кърджалийско в последната година, най-много са напусналите селата в община Крумовград. За отбелязване е, че Крумовград ще са минали период, в който общината ще е в челните класации в категорията „Най-много инвестиции". Заради предстоящия златодобив на Ада тепе тук ще се открият работни места, ще се вложат средства н инфрастуктура и т. н. Мегаинвестицията ще вдигне жизнения стандарт на хората от района, ще рефлектира и на инвестиционната политика на Общинска администрация.

 

Не е изключено в планината в следващите 3 десетилетия да се заселят чужденци, водени от така нар. „екомиграцията" –

 

хора, които напуснат замърсените си райони и търсят населени места с надморска височина около 1 000 метра. Процентът на тези хора ще бъде твърде малък в сравнение с ръста на ромското население, който ще живее в Родопите.

При последното преброяване само 1274-ма жители на област Кърджали се определили като роми, но такива са 6-7 пъти повече граждани, смятат експертите. През 2050-та ще бъдат около 10 000.

В Смолян към днешна дата за роми се определят само 456 души. Очаква се да станат към 4 пъти повече след 30 години.

Родопите ще станат по-красиво място за живеене, но тук ще се печелят по-малко пари отколкото във вътрешността на страната или в Западна Европа. Смолянско и Кърджалийско ще бъдат гурбетчийски региони, но не като сега – съпругът работи на Запад и праща пари на семейството си. В бъдеще родопските семейства ще работят и ще живеят в страни, които им гарантират по-високи доходи и възможности за развитие, а тук ще останат предимно пенсионери, служители и „заклети фермери".

 

Родопчани ще бъдат като сегашните жители на Северна Гърция – във всяко отношение

 

Минималната заплата и пенсиите ще са над 1 200 евро. До плажовете на Бяло море ще се стига за малко повече от час – и от Кърджали, и от Смолян. Всички възможни гранични пунктове ще са отворени.

„Глобалното затопляне ще вдигне температурите у нас с 5 градуса до 2050 г. Южна България ще отиде към средизимноморския климат. Ще се появят нови растителни и животински видове, вредители и болести", твърди доц. Калинка Кузманова от Аграрния университет в Пловдив, преподавател по агрометеорология и природни бедствия и катастрофи. Според нея ни очакват не само непоносими жеги. Високите температури водят до по-големи изпарения. Повече водни пари постъпват в атмосферата и участват в хидрологичния цикъл на земята. Те трябва да се върнат в световния океан чрез т.нар. голям и малък кръговрат, а последствията ще бъдат поройни валежи и наводнения на едни места, а суша - на други.

"Ние сме в зоната на неустойчивия климат. В момента наблюдаваме резки амплитуди, които се отразяват неблагоприятно върху човека и топлокръвните селскостопански животни. Кокошките започват да снасят по-малко", посочва доц. Кузманова, цитирана от „24 часа". Един от очакваните резултати от затоплянето е изместване на ареала на флората и фауната към по-големи географски ширини.

Субтропичните култури, характерни за Гърция, ще се появят и в България.

 

"Банани и лимони няма да отглеждаме, защото те издържат до минус 6-7 градуса, но ще има добри условия за киви и дафинов лист.

 

Първите 1000 дръвчета маслини от испански сорт бяха засадени в Кърджали", казва доцентката.

Както „Родопи войс" писа, пилотният проект за отглеждане на маслини в Кърджали и Крумовград на стойност 440 000 лева стартира през ноември 2009 година. Тогава се очакваше на третата година след засаждането им маслиновите дръвчета да достигнат до 75 процента плододайност, а от един декар да се добиват поне 2000 килограма маслини.

Проектът обаче претърпя провал. Според доц. Васко Василев, директор на Висшето училище по агробизнес, две са причините за това. Първата е, че температурите паднали неочаквано до над минус 20 градуса и маслините измръзнали. Парадоксът е, че около Пловдив имаме маслинова горичка, а около Кърджали не успяхме да ги съхраним, заяви пред наш репортер доц. Василев. Втората причина за провала на проекта е свързана с човешкия фактор. „Хората, на които се доверихме и които трябваше да отглеждат маслините, ни подведоха. Дадохме им посадъчен материал и в последствие - никакви усилия от тяхна страна. А се оказа, че дори не са ги поливали, какво да чакаме тогава", коментира доц. Васко Василев.

От училището обаче не се предават. Ще има нов опит за отглеждане на студоустойчиви маслини - на територията Кърджали и Ивайловград. Опитното поле е 80 декара.

Вторият опит за маслинопроизводство в региона ще бъде направен съвместно с испанска корпоративна групировка, в чийто състав членували 165 кооператива, специализирани в производството на маслини, зехтин и ядки.

Доц. Кузманова също смята, че е дошло времето за селектиране или внасяне на сухоустойчиви видове растения.

„Предстоят и промени в технологията на отглеждане на земеделските култури. Обикновено пролетниците се садят, след като температурите трайно се вдигнат над 5 градуса за равнините. Досега това ставаше в началото на март. В последните години обаче още в средата на февруари се създават условия. Ако чакаме да дойде март, влагата от зимните валежи ще се изпари от почвата и ще сеем при воден дефицит, което обрича реколтата", казва тя.

Всички аграрни преподаватели в България са на мнение, че в недалечно бъдеще

 

границата за земеделие и лесовъдство ще се вдигне от 800 м на 1000 м надморска височина.

 

„На тези места спокойно ще може да се гледат овощни дръвчета. Необратимите промени в климата водят до поява на непознати досега вредители по растенията. Нашествията на мароканския скакалец в България ще станат по-чести", твърдят доц. Кузманова.

Първото беше през 2000 година в община Черноочене. В следващите години скакалците атакуваха посевите и в други населени места в Кърджалийско и Смолянско. Нови болести, типични за тропиците, ще има у нас, смята доц. Кузманова.

"Камили със сигурност обаче няма да се разхождат у нас, защото са пустинен вид", шегува се доц. Кузмова. Страната все още не е застрашена от т.нар. опустеняване на земята, каквото вече се наблюдава в съседна Румъния. Под това понятие се разбира деградиране, влошаване на почвите.

На снимката: В градинките пред обществените сгради - най-вече на социалните служби, често могат да се видят мургави „бизнес дами". Картинката няма да е по-различна и след 3 десетилетия