Гаражи-кръчми приютиха новите хъшове

Радост, тъга, вересия, парче салам и чаша алкохол

Николай Михайлов

 

Безпаричието, отчаянието и апатията обхванали родопчани се усеща и в Смолян. Хората са се свили, както се казва в „черупките си", и са се лишили от всякакви удоволствия, които преди години са си доставяли. Заведенията, които предимно са съсредоточени в Стария център на града, са почти празни. През деня има някакво движение на хора, предимно тийнейджъри забегнали от училищен час, които пият кафе и шумно се забавляват, а вечер сякаш „бомба" е паднала. Много и кафенета хлопнаха кепенците, защото не могат да издържат на наемите и разходите по заплати и осигуровки на персонала. Движение в града има след 17 до към 18 ч.,  когато чиновниците от държавните институции напускат работа и се придвижват до домовете си.

„Истината е, че хората нямат пари, за да си позволят вечеря в заведение. Ако все пак седнат, поръчката е по едно питие, кафе и много често чаша вода от чешмата. Чакат си и рестото до стотинка", споделя сервитьорка и си спомня как само преди две години си е докарвала на вечер бакшиш средно по 20 лв. Спряха и купоните в къщи, защото на хората не им е до това.

На този мрачен фон изпъкват кварталните гаражи, които са едновременно кръчма и магазин. „Да се отърва от жена ми, затова идвам тук", шеговито казва 56-годишният Бисер, който почти всяка вечер се събира със съкварталците по на ракийка в един приспособен гараж на Новия център. Мъжът веднага откликвал, когато съпругата му го прати до магазина и много често след часове се прибира с хляба, но следвали и скандали от закъснението му.

Защо предпочитат хората приспособените бакалии!?

„Първо, защото всеки може да си донесе алкохол, магазинерът  пък ще нареже за мезе малка пръчка хамбургски салам, който излиза малко над 2 лв. и като няколко души си разделят парите излиза на сметка. Срещаш сродни души, близо си до вас и можеш да лъжеш за подвизите си като млад и всеки ще ти повярва", казва също шеговито другият събеседник, 60-годишният Карамфил. Другото предимство е, че може да ти запишат на вересия освен хляба и едно патронче ракия, за да разпуснеш, подчертава той.

„За какво си говорим ли? Вълнува ни всичко, най ни е мъчно, че бият децата ни, които протестират. Мъчно ни е, че държавата върви все по-надолу, безпаричието става все по-голямо. Хората са тъжни, с наведени глави, няма усмивки. Е оня, ден от някаква фирма търсеха един съсед, че бил забавил три вноски, ама аз не го издадох къде е. Той беше пред блока и режеше дърва. Аз ги напсувах на ум тия изедници и им казах, че не знам къде е и че рядко идва в апартамента", споделя Карамфил.

„Какво да правим, не можем всички да се самоубием, трябва да живеем. Така пък се сплотяваме и ставаме по-човечни. Тук си споделяме и си помагаме. Кой откъде е купил дърва, картофи, какви са цените", категоричен е Росен, който е на 41 години. Той даже е дал 2 кубика на свой съсед, докато намери човека пари и да си купи. Пък имал малко детенце и не може да стои на студено. Пак жената на Росен събрала дрешки от тяхното момиченце , изпрала ги и ги подарила на същото бедстващо семейство. Като направила баница или кекс им носила.

„Освен, че се разменят шеги, хората си споделят проблемите и си помагат. Възмущават се на всички политици и казват, че от тях няма хаир да видим. Вижте и тия да ги свалим, пак същите ще дойдат и нищо няма да се промени", категоричен е Карамфил. „А в Смолян, ако не се създадат работни места и някакъв бизнес в близките години съвсем ще обезлюдее. Ще останем по-възрастните хора, а младите ще търсят късмета си в по-големите градове или в чужбина", включва се и Младен в разговора. Той има две дъщери, които са в Холандия и му пращали пари, за да си купува лекарства. С пенсията си плащал тока и водата и гледа за ракийка да има.

„Хората се умориха от мизерия и лъжи и от тежкия живот и капят като круши, умират. Затова си пийваме, за да се успокоим, да се разтоварим, ако можем да си помогнем, то иначе не се издържа", казва Бисер. „И магазинерът Наско е много добър човек, пише в един тефтер и ни чака и ги плаща понякога от джоба си, ама какво да прави и той – хората купуват олио, хляб, ориз, захар, брашно и това е", обобщава Росен. Наско пък се усмихва  и казва, че преди всичко трябва да сме хора и да си влизаме в положение. Той не печели нищо особено от гаража в частта му, в която е заведение, но казва че поне има живот в магазина, смях, тъга, а често и караници породени от различните симпатии към местни и национални политици. Весело е казва, Наско, аз си ги знам клиентите и веднага усещам кой липсва от компанията. Тази вечер ще ги почерпя, защото ми помогнаха да си нарежа дървата и да ги подредя, за да е топло и в гаража зимата. Купонът ще продължава освен ракийка ще има за мезе и вкусни туршии, а пържоли ще има, защото съсед от блока ще колил прасе за Нова Година, което родителите му гледали в смолянско село. Компанията пак ще помогне и за този случай.

Гаражните магазинчета превърнати и в кръчми сплотяват хората, вътре е уютно, пространството е малко. Освен, че се забавляват и разказват за подвизите си от казармата, за женските си завоевания, оплакват се от съпругите си, проклинат политиците, те си помагат и си стават близки. Затова ако вечер се разходите по кварталите на Смолян единствено се усеща живот именно от тези гаражчета. Вървейки ще чуете смях, спор, а като подминете ще ви обземе отново тишината, която въпреки спокойния град е страшна. Страшна, защото Смолян обезлюдява, а за тези които са останали всеки ден е изпитание как ще оцелеят.