Планината винаги е раждала работари, пък и: Граждани по паспорт, селяни по душа

Николай Михайлов

По времето на социалистическия строй насила правеха селяните граждани. Имаше специални преференции за тях при постъпване във висше учебно заведение. Те учеха в така наречените Работнически факултети, където се влизаше с оценка „Среден". В Смолян се помнят подобни кадри, които попаднали в политиката развиха шеметна кариера и не желаят да си спомнят за миналото си.

Доскоро подавайки заявление за работа, някои гордо уточняваха в автобиографиите си, че са завършили АОНСУ. БКП даваше мило и драго да изучи хората от селата и те да станат граждани. В областния град е известно, че кореняците смолянчани живеят в Стария център, а в Новия - болшинството са хора от селата, които си закупиха апартаменти през годините. „Вятърът на промяната" след 1989 г. обаче промени тази  изкуствено създадена тенденция  и хората започнаха да се връщат по селата, където са корените им. Заради миграцията и липсата на препитание обаче, много населени места  останаха с по-няколко жители, а други са пусти. Процъфтяха тези села, които са привлекателни за туристите. Родопчани, които се славят със своето трудолюбие, стегнаха къщите и започнаха да посрещат гости. Администрацията разработи европроекти, които възкресиха местности, пещери, крепости като любопитни дестинации. През лятото в Арда, Момчиловци, Смилян, Триград, Могилица и др. можеш да срещнеш много повече хора, отколкото в областния град. Чужденци и интелектуалци започнаха да купуват селски къщи и предпочетоха красотата на дивата природа вместо шумотевицата на големия град.

До село и обратно

Като цяло връзката между селото и града не е прекъсвала, особено що се касае до разрешаване на битовите проблеми. Възрастни хора живеят по селата, гледат животни, сеят градини, след това от реколтата приготвят зимнина и подпомагат съществено семейните бюджети на деца и внуци. Те пък всяка събота и неделя отскачат до бабите и дядовците да им помагат и да напълнят багажниците на колите с месо, мляко, буркани, картофи и други продукти. „Купуваме хляб, олио, ориз, брашно, другото си е от село и е екологично, и знаем от какво е приготвено", казват гражданите от селски произход. За това пък им завиждат баш гражданите, които трябва всичко да си купят от магазините, а за качеството на продуктите да не говорим. В един момент тези, които си  нямат село завиждат на тези, които имат. Колоритът на селския начин на живот се усеща най-силно през есента.

Джиповете отдават предимство на кравите

Около и междублоковите пространства са складирани дърва в огромни количества. Почти целогодишно се чува шум от резачки на дърва. Пак междублоковите пространства са пригодени места за варене на буркани, приготвяне на печени чушки и друга зимнина. Тук-таме се срещат и градинки, пригодени като парници, където се сеят разни зеленчуци. Гаражи са превърнати в хоремаци, където предимно мъже пият по някоя и друга ракия, замезват със салати от буркани и бистрят политиката или ядосаната си съпруга и най-вече безпаричието, което мъчи всички. Преди години картинката се допълваше и от кокошарници и свинарници в жилищния комплекс „Прогресите" в кв. „Устово", но страшното наводнение преди години отнесе животинките, защото постройките бяха около реката. В кв."Каптажа" най-осезаемо се чувства селския колорит. Останалите малко на брой крави и овце вървят бавно по асфалтираните улици сякаш са свещени, а лъскави джипове спират чинно, докато преминат рогатите. За колорит извършват и физиологичните си нужди по улиците. Стопаните складират торта, за да я използват за торене на градините. Миризмата особено през лятото е непоносима, грамадни мухи кръжат  и влизат в къщите. Косят се ливади, събира се заради сено, за да се хранят животните. И така до луксозна къща с паркиран джип лъсва плевня с тор и загрозява пейзажа. Нищо не може да накара хората дошли от селата да променят навиците си.

Селски номера: Скандали и мръсотии, но при нужда…

Колоритни са и семейните скандали, които се водят на висок тон и без да искаш ставаш неволен свидетел с ушите си. Но на следващия ден всичко е забравено и виждаш усмивката на жената, която е скастрила половинката си, защото е прекалил с алкохола. „Така са ни учили нашите баби и майки-в името на семейството да търпим всичко, дори и да те поступа мъжът ти", с охота дават съвети на снахите и внучките си по-възрастните дами. Спорове има и затова кой да ползва селската чешма. Ако имаш зъб на съсед, изсипваш в коритото на чешмата мръсотии и кравата му не може да се напои. Истинска война се разиграва, когато трябва от тази чешма да се поливат градините – то са скандали, обиди и дебнене кога няма да има маркуч, за да се сложи друг. Изобщо, мили родни картинки описани от Елин Пелин и Йордан Йовков. Независимо от тези спорове, ако съсед има нужда, всеки ще му се притече на помощ. Нищо, че до вчера са се карали кой кога ще полива градината. Ако в близост живее големец на държавна служба, той е „учен човек" и се ползва с почит. До него се допитват и съветват, нали работи в полицията–той знае, шушукат си съседите. Селяните не се интересуват от новите технологии, живеят си простичко със своята ценностна система. С труд постигат всичко и се борят за оцеляването си. Все още носят патриархалното в себе си и на всеки гражданин му е приятно да се докосне до позабравените стойностни неща в живота и пак да се потопи в претовареното си ежедневие.

Затова и гражданите търсят селата, там времето е спряло, природата е прекрасна и хората са истински. Можеш да опиташ домашно приготвено месо, мляко, сладка без ГМО и подобрители. Никой не избира къде да се роди, важно е да се чувстваш пълноценен, където и да си. Изкуствено бяха накарани хората да напуснат родните си места, но по силата на природния закон те се завръщат именно там. Тези, които останаха, пренесоха начина си на живот, за да докажат, че връзката между селото и града изкуствено не може да се прекъсне.