www.24smolian.com

Правилата на гурбета? 1.Не говори с нашенци; 2.Пази си хляба; 3. „Скуби“ новодошлите…

понеделник, 20 юни 2016 г.0 коментара

Николай Михайлов

Срамуваме ли се, че сме българи, когато отидем в чужбина или пък не искаме да общуваме с нашенци? А може би искаме да не си спомняме за безизходицата в родната ни страна, която ни  е накарала да отидем накъдето ни видят очите? Или пък просто сме се „опарили" от наши сънародници, които сме посрещали в странство? Въпрос на манталитет, възпитание, народопсихология. Помагат ли си или си пречат българите в чужбина?

Срамно е да говориш на български в чужбина?

„Докато чакахме на немската гара влак, приятелят ми говореше на български език по телефона. В този момент до нас застанаха двама млади мъже, контактуващи помежду си на български език. Искрено се зарадвах и се обърнах към тях, но те отидоха нарочно в другата част на перона само и само да не общуват с нас. Качвайки се във влака младежите седнаха отново в най-отдалечената част на вагона. Не  сме клошари, не сме просили и не сме злепоставяли никого, за да ни избягват", разказва впечатленията си Мирослав. По-късно родопчанинът разбира, че подобни нашенци не контактуват с никого другиго от родината, освен ако им се наложи и ако имат изгода от това.
„И в Холандия не е по-различно", казва Сергей, който от 12 години работи в Хага в сферата на строителството. „В трамвая пътуваме няколко българи, между които и студенти. На отсрещната седалка момиче чете българска книга. Ние говорим на български, но през целия път момичето не отрони и дума на родния ни език. Стигнахме крайната спирка, девойката слезе безмълвно, а ние останахме да се чудим защо не размени поне едно изречение с някой от групата ни. Виждал съм в чужбина българи от които човек наистина може да се срамува, но не всички са такива, за да подминеш нашенец в чужда държава без дори да го поздравиш", казва 47-годишният смолянчанин.

Загубил си вяра у дома, нямаш вяра в никого и зад граница

„За разлика от другите източноевропейци се оказва, че ние сме индивидуалисти, живеем всеки сам за себе си. Поляците, руснаците, сърбите, даже и румънците много се поддържат и си помагат. Да не говорим за турците", обобщава Сергей.
Сашо, който от 15 години живее и работи в Мюнхен е категоричен, че
българите нямат добър имидж в Германия, затова не искали да се издават. „Ако може ей-така да се заобиколи въпросът за националността ни е по-добре и няма да ни навреди", категоричен е родопчанинът. Той си спомня как като е дошъл в Германия е спал два дни на гарата и много трудно си е намерил работа и жилище, защото не е говорил добре немски. Сега вече е друго–перфектно владее езика и получава много добри доходи в сервиз на БМВ. „Да ви кажа честно, не искам да си спомням за мизерията в България, тръпки ме побиват като се сетя как живеех и колко кредита имах, и как всеки ден се чудех как да разпределя парите, които нямах. Може би и затова хората, които дойдат в чужбина искат да забравят продажните и грабливи политици, които не мислят за обикновения човек. България е прекрасна страна, но политиците са ни пълен боклук", коментира Сашо. Той си идва веднъж в годината в Смолян, за да се види с майка си и другите си близки.

„Хем крадливи, хем безкрайно завистливи"

„Бай Ганьо си е навсякъде Бай Ганьо", обобщава учителката Мариела. Тя изкарала в Лондон три години и се е върнала съвсем скоро оттам. „Семейството имахме кредити и взехме решение да отида да поработя като домашна прислужница. Свързах се със смолянчани, които от 20 години са там и се познаваме. Те ме успокоиха, че не ми трябва перфектен английски за чистене на къщи. Обясниха ми, че нашенци са си направили фирми и такива като мен като отидат веднага им намират работа. Надницата е 10 паунда на ден, от които 3-4 остават за тях. Смятайте за каква печалба става въпрос", споделя Мариела. Съвсем скоро започнали и врътки от рода „не сме доволни от чистенето, не си успяла всичко да почистиш" и от десет паунда надницата пада на 7-8. Независимо от всичко, бившата учителка е успяла да спечели пари, за да си погасят заемите.
Анастас е лекар и със съпругата му отдавна са в Щатите. Приели в дома си познати на жена му от София. Уговорката била, докато си намерят квартира да живеят при тях. След няколко дни като се прибрали се оказало, че те са изчезнали, но заедно с лаптопи, два златни пръстена и други вещи. Анастас се е зарекъл, че няма повече да приема никакви българи в дома си. 
Тодора, която от 15 години живее в Атина и гледа възрастни хора също се е „опарила". Смолянчанка й писала във Фейсбук ако може да й помогне да си намери работа в гръцката столица. Синът на възрастната жена, за която се грижела й казал, че ще назначи и нейната позната, като тя ще се грижи за пространството около къщата. „Посрещнах я. Живеех в къщата, където гледах възрастния човек. Доста млада беше и хубава и веднага забелязах, че моят работодател я хареса. След около две седмици тя му стана любовница и започна да ме командва. Не чистеше нищо, дебнеше ме и ме топеше, а и на всичко отгоре го излъга, че бабата стояла гладна. Принудих се да напусна и си намерих работа на друго място и в друга къща", сподели Тодора.
Разбира се, че не могат всички хора да бъдат поставяни под общ знаменател. Има такива, които помагат, а не пречат на българите в чужбина. Но все пак препатилите съветват да не се доверяваме на нашенци и винаги да си имаме едно наум, че не винаги на доброто се отвръща добро, а в голяма част от случаите е точно обратното.
24smolian.com 

Изпрати :

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I

 
24 СМОЛЯН