Родна робия и прецакване в евро - у дома овце, в чужбина - чакали

Схемата „Печели на гърба на земляка"

Жельо МИХОВ

Каквото и да се случи в страната, народът ще го изтърпи. Доказано е във времето. Прагът на търпимост е обратно пропорционален на размера на заплати и пенсии. Достига височината на планина от фекалии, образувана от неистовото напъване на всички сортове политици в опитите им за реформи. И ефектът е нулев. Защото дори тя да надмине Мусала, търпението на нашенеца ще е достатъчно, за да хване най-здравата коричка, а след това измитането ще е невъзможно. Но пък ще си имаме още един връх за гордост, оглеждан с овча любвеобилност. Опитът за тупане в гърдите с копито зад граница обаче превръща нашенци в чакали. Поединично хитри, но еднакво злобни в опита за успех.

Странната логика на „освободения" роб: Ще работя за 5 евро на час, но землякът няма да вземе своите 10!

Това е алгоритъмът за просперитет на нашенец, който търси допълнителна работа зад граница и е готов на всичко за това. Включително и да се превърне отново в роб в опита си да живее в „белия свят".

„Поехме чистенето на цял блок с още едно момче. Четириетажна сграда с 12 входа. Бяхме един вид подизпълнители. Шефът на фирмата за почистване се бе споразумял с домоуправителя и веднъж в месеца трябваше да обгрижваме сградата. Заплащането бе по 10 евро на час. Фирмата получаваше по около 12, но имаше много обекти и това не вълнуваше управителя", разказва пред 24smolian.com 30-годишен родопчанин, който от няколко години живее и работи в Холандия. Почистването на сгради и офиси е било едно от поприщата, в които си е вадел прехраната. Върши всичко със собствени уреди и препарати. За въпросния блок работата е отнема по над 8 часа, заедно с партньора му. Чистеното включва и измиване на стълбищата и площадките, полиране на парапетите… „Един ден се появи един мургав нашенец и започва да ни разпитва. Как, защо, колко пари се вадят и т.н. Седмица след това разбрахме, че е отишъл при управителя на фирмата и е поискал той и роднините му да поемат чистенето на блока за 5 евро на час. От фирмата му отказали офертата. Месец по-късно обаче вече не ни потърсиха за

тази сграда. Оказа се, че подбиването на цената все пак е подействало. Аз останах без допълнителния си доход, той и роднините му ще работят за жълти стотинки спрямо стандартите на страната, но ще се чувства щастлив-прецакал е друг и той ще взема еврата. Губим всички, но е въпрос на манталитет и разум, за да го проумеят", разказва Станимир. Мъжът споделя и „златното правило" при гурбета „Стой настрана от нашенци". Но това не винаги е възможно.

„Работих в „Икеа". Извършвахме товаро-разтоварни дейности. Работата бе добре заплатена и решихме с мои авери да купим голям бус на изплащане, с който да заработваме допълнително, извършвайки превози. Всичко бе наред докато други момчета от нашенско, които работеха в „Икеа", не решиха да се забавляват с мотокарите. Правеха си някакви състезания, гонки и всичко това се заснемаше от камерите. Някои дори са отмъквали по-малки пратки-шкафове и гардероби. Всичко това стана ясно на ръководството и като им показали записите с нещата, които вършат и ги попитали за имената на извършителите, единият използвал …моите. Наглата им постъпка и лъжата коства уволнение на всички ни. А тъкмо бяхме купили микробуса. Опитахме да откажем сделката, но неустойката бе в размер на няколко хиляди евро и просто решихме да го изплащаме, но за целта трябваше спешно да намерим нова работа. Всичко благодарение на нашенци", разказва младият мъж.

Хвани рак за 10 евро на час, въпреки, че се плаща двойно, а има и предпазно оборудване

Слабо интегрирани и неподготвени за живота зад граница нашенци са готови да рискуват здравето си само и само да получат работа, за която по принцип се плаща два или три пъти повече. Но те не го знаят, а не им се обяснява и от наемащите ги… земляци. Масово се ползват услугите на „зелени" родопчани в извършването на дейности, които според трудовото законодателство на страната се водят далеч по-висока категория труд, което би трябвало да е залегнало и в заплащането, но не би. Схемата е проста. Нашенец има строителна фирма.

Получава поръчка за даден обект. Трябва обаче да се къртят стени, да се разчистват строителни отпадъци преди да се започнат останалите процедури. Той наема двама-трима „общаци", на които предлага по 10 евро на час, за да свършат мръсната работа. Защитно облекло няма.

„Хората идват по анцузи и започват да къртят, разчистват азбест-използван в строителството в Холандия навремето. Той обаче е канцероген. Нямат маски, нямат нищо. Надишват се едно хубаво, вземат парите, ако изобщо им ги дадат защото има и такива случаи и после-„това не се пере". Тровят се и не знаят защо. Това в страната се води като категория на труд, равнозначна на миньорския заради възможните поражения за здравето. Плаща се двойно и тройно, задължително е осигуряването на предпазни средства. За малки обекти обаче всичко е възможно, особено когато „майсторът" идва от България. Хваща общаците и те свършват мръсната работа, на тройно по-ниска цена", споделя пред 24smolian.com опита си 45-годишният Мехмед. Отказвал е неведнъж подобни оферти.

„Консерва" с 15 души носи по около 10-15 000 евро на месец

„Уреждат работа на закъсалите в България и печелят на техен гръб, на тяхното отчаяние, незнание и нежеланието им да се върнат отново в мизерията у дома. Вкарват ги в друга схема, а те няма на кого да се оплачат. В Родината са мишкували и са мълчали, та какво остава, когато са в друга държава?", разказва за една от схемите „Печелиш на гърба на нашенци" 31-годишен кърджалиец, който работи във Великобритания. Референдумът за излизане от Европейския съюз го интересува слабо. Работи в строителството, а паундът си е паунд.

„Познавах един подобен тарикат. Заминал е обаче отдавна. Той ги работи отчаяните. Пуска обяви по вестници, интернет, че набира работници за Острова. На отзовалите се иска по 500-700 евро, за да им подготви документите и да им намери работа. Това са елементарни неща. Всеки може да си преведе и легализира дипломи и т.н. и то за по-малко пари, но хората се доверяват защото той се оказва единственият, който ще ги посреща зад граница. Те пристигат, той ги кара в наети от него къщи. В една живеят по 15-20 души. Стаите са малки, с легла като в казармата. По 5 човека спят в тях. Взема им наем по 50-60 лири на калпак за месец. Казва им да чакат докато им намери работа. Естествено, разпитва ги кой, какво умее и така нататък. Повечето не знаят и бъкел английски. Разбира се, че искат да работят по строежите защото вече са чували, че там са най-сериозните пари. Те обаче не могат да си извадят карти, с които да работят подобна дейност. Той им иска по 100 кинта и им вади. За тях се държи изпит от 40 въпроса. Той им дава да научат едни неща наизуст, с които всеки петокласник ще се справи и изпитът е взет", обяснява схемата нашенецът.

„Картите са готови и те вече могат да кандидатстват за работа. Това обаче също е трудно за тях и пак той им намира работа по разни обекти. Бригадирите са или нашенци, или някакви ирландци, разбира се, всички са му познати. Нахендря ги при тях за една договорена сума и те започват. Само след месец разбират, че ще получават доста по-малко. Почват да се изнервят, въртят ги за парите, но няма какво да направят. И да викнат полицаи, какво ще им обяснят? Те не могат да си кажат на сносен английски откъде са, как се казват и какъв им е точно проблемът. Кой ще се разправя с тях, кой ще им помогне? За институциите това са поредните неканени гости в тяхната държава. В същото време наемът си тече, а те трябва да си плащат на нашия човек.

Също ги източва като направят договор и трябва да им превеждат парите по банкова сметка. Езиковата бариера отново работи в негова полза. Те не могат да се оправят или се притесняват с документацията и тогава родният „паразит" влиза в употреба. Срещу 150 лири им подготвя всичко и им отваря банкова сметка. Точи ги за всичко.

Постоянно има нови и нови, но винаги на възраст и слабо образовани. Не знам какъв му е доходът, но само от една партида от 15 души, за да им оправи документите и ги докара, както и останалите неща, взема по около 15 000 лири, отделно смучи и по близо 1000 на месец от наем", разказва кърджалиецът Георги.

Схемата „Социално жилище"

Нашенци успяват да се уредят с общинско жилище в Холандия заради социалния си статус и… започват да „трошат мангизи". От други, но далеч по-закъсали. „Да речем-многодетно семейство. Дават му апартамент, който веднага се преотдава под наем на други нашенци. На огромен брой. Взема се по 200-300 евро на човек. Самият наем е 600. Имаше един нашенец, който бе успял да се докопа до огромно помещение, направено за офис зона в Амстердам. Наемът бе някъде 3000 евро. Всички мини помещения бяха превърнати в спални. Успя да вкара по едно време около 30 души, от които вземаше наем. Доход от около 10 000 евро на месец. А вътре живеят като концлагеристи", споделя пред 24smolian.com 30-годишният Станимир.

Юмруци заради евро и смърт на улицата

Жаждата за евро неведнъж води до конфликти между нашенци, дори завършващи със… смърт. Гурбетчии от Родопите се скарват за пари в Австрия, стига се до заплахи с нож, удар с юмрук и един мъртъв български гражданин и още един оправдан от австрийските власти поради неизбежна самоотбрана.

Мъж от Ардинско решава да уреди финансовите си взаимоотношения с друг свой земляк от региона. Живее на квартира заедно с брат си, свой братовчед и приятелката си. Наближава време за прибиране към родния край и подпийналият родопчанин звъни на своя познат, който също е седнал на маса и запива с приятели. Следват заплахи, искане на обяснение за дължимите пари и телефонът е поет от друг от компанията на длъжника. Спорът ескалира и компаниите си уреждат среща на адрес в австрийския град. На нея търсещият си парите вади нож и заплашва да реже половите органи на опонентите си. Следва мощно кроше от мъж от съседната компания, падане по гръб и ритник в главата. Окървавеният родопчанин се прибира в квартирата си без да отиде на лекар. Вътрешният кръвоизлив се оказва фатален и след часове мъжът умира в съня си. Следват дела в Австрия и България, няколко инстанции и виновен няма-действано е при самозащита, защото починалият е размахвал нож.

Един оправдан и един загинал. Спор в чужбина между родопчани, които са работели заедно. За повече пари и по-добър живот.

Вечно мълчание у дома и злоба в чужбина. Овце и чакали в битка за евро…

24smolian.com

На снимките:

В България животът ни рухваше, тук пък отгоре ни рухна цял кран – това коментираха двама наши гурбетчии след инцидент. Кран падна върху къщи и строителна площадка, където във фургон нощували кърджалийски строители, в Мюнхен, Германия. За щастие те не са пострадали.

Българска бира на масата на уморения гурбетчия – почти класика

Толкова много нашенци работят на Запад, че във все повече тамошни маркети има щандове за български стоки