Берач на билки в Родопите може да си докара 120 лева на ден

До 120 лв. на ден може да си докара берач на билки в Родопите. Ако е по-сръчен, може да стигне и до 150-160 лв., пише „24 часа". Най-много по това време на годината може да се спечели от малинова шума. Така берачите наричат малиновите листа за чай. "Малиновата шума е приятна за бране. Плащат я по 60 стотинки килограма. На ден могат да се направят и по 200 кила. По-сръчните правят и по 300", казва Детелин, който е пристигнал за малиновия сезон в Родопите чак от Горна Оряховица. Малко по-скъпо - по 75 стотинки, плащали за къпинова шума, но храстите са бодливи и доста дерат берачите, затова те не я обичат много-много. Най-труден за бране бил гръмотрънът - изкупуват го по 1,20 лв. килото.

Берачите стават сутрин рано, надиплят по няколко огромни чувала и ги привързват към тялото си. Най-важното са дебелите ръкавици, които не се късат. Без тях малиновите храсти бодат безпощадно. Да не говорим за копривата, която дебне зад много от тях. Още преди 7 ч, докато е хладно, отговорникът Васил ги разкарва с кола в района, а следобед им се обажда, за да разбере къде са и да ги прибере заедно с огромните чували. След като ги натоварят на колата, ги носят към пункта, където претеглят събраното и им плащат, а после се отдават на заслужена почивка.Спят срещу 5 лева в хотел недалеч от Роженските поляни. Хапват по тройка кебапчета и бира пак срещу толкова.

"Това е много добре, мога да спестя доста. В добри месеци могат да се направят и до 3000 лева на месец", хвали се Детелин.Той разказва, че преди години работил в Германия в строителството. Днес там все още е много голяма част от семейството му - жена му се труди в кухня, децата му също са в строителството. На него обаче не му харесало и решил да се прибере."Тук ми е по-добре. Събирането на малинова шума не е толкова трудно и човек е сред природата. Чувствам се добре", казва Детелин.Той се възмущава от ромите, които казват, че нямат работа, и заминават в чужбина да просят или да крадат."Само излагат България. Срам ме е. Който не го мързи, работа има, стига да искаш, а не да търсиш оправдание", разсъждава Детелин.Той и колегата му признават, че предпочитат храстите, които не са много далеч от пътя, защото пълните чували са доста тежки и обемни и се носят трудно. Така не лишават туристите във вътрешността на курорта, които искат да опитат сладките родопски малини нагоре по скатовете."Началниците са изкарали разрешително за района, знае се, че събираме малинова шума, всичко е законно", обяснява Детелин. Чувал е, че билките се изнасят в Германия, но не знае подробности.Той разказва, че колкото и невероятно да изглежда,лятото не е единственият активен сезон за събиране на билки."Почва се през април- май. Летните билки свършват в края на август и началото на септември. Тогава всичко изсъхва и се берат корените. Започва се от ноември. Дори в късна есен и началото на зимата може да се събират полезни растения", разказва Детелин.Едно от тях е чобанката. Плащат я по 25 стотинки килото. Друго е пищялката. Понеже стъблото е доста високо, а коренът е дълбоко в земята, берачите носят лопатки, с които окопават около нея, за да я извадят от земята."Корени от пищялка и чобанка могат да се вадят из цяла България, не само на Пампорово", вещо обяснява Детелин. Той е вадил такива корени и край Бузлуджа.Събирачите на малинова шума в Родопите тази година са късметлии в сравнение с търсачите на боровинки и горски ягоди. Минка и брат обхождат с почти празни кофи поляните между родопското село Стойките и връх Снежанка в напразни надежди, че ще ги напълнят.

"Слаба работа. Миналата година сме правили по 20-30 кила боровинки и по 5-6 кила ягоди на ден. Тази година не можем да направим и 10", ядосва се Минка, цитирана от „24 часа". Според нея малките плодчета са били ударени от градушка и затова не могат да се намерят. Според други берачи боровинките и горските ягоди дали слаба реколта заради сушата в последните седмици. Тя и брат са взели и децата си, за да изкарат някой лев, но реколта няма.

Липа, шипка и коприва са най-търсени в чужбина. Между 15 и 17 хиляди тона билки се събират и обработват всяка година. 90% от тях се изнасят. Тези резултати поставят България на първо място в Европа и на едно от първите в света по количество изнесени билки, сочат данни на Министерството на околната среда и водите.

Събират се около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. България е на второ място по разнообразие на билки в света след Индия. Обект на активна търговия обаче са 20 вида. България продължава да е първа в Европа по производство на лавандула.

24smolian.com