Как двама родопчани спечелиха 250 млн. долара за 10 години в САЩ

Преди 10 години като студенти Павел и Румен Вълневи от Доспат напускат България с по една чанта багаж, сега бизнесът им в USA се оценява на повече от $250 млн. 600 тира, автомобилен сервиз, хранителни магазини, цех за месопреработка, вестник и телевизия – бизнес за над 250 милиона долара. Това е резултатът от 10-годишния труд в Чикаго на двама братя от Доспат, тръгнали за Америка с по един куфар.
Сега за Павел и Румен Вълневи работят около 700 души. Не мислят за връщане обратно, припомня "Нова Варна". В Америка са се задомили. Имат и по две деца. От 1 г. и родителите им са с тях. Също и братовчеди, роднини, приятели. Устроили са си свой БГ-свят по американските правила. Работят здраво. Почиват само по Коледа. Пръв за Америка тръгва Павел (сега на 34 г.) през 2002 г. като студент. Преди това завършил средно образование в Икономическия техникум на Смолян, а в УНСС – висше. Заминава с договор за Ню Йорк с три други момчета. Но последния ден им се обаждат, че трябва да се преместят в Чикаго. 24 часа по-късно се озовават уж на сигурно в “Бургер кинг”, но собственикът вече е наел 12 души и няма места. Българчетата купуват колела за по 10 долара и почват да обикалят от врата на врата. За седмица Павел намира първа работа, после и втора. Чисти хотелски стаи. През това време у него се заформя идея да поработят с брат му като шофьори на ТИР, защото получавали 4-5000 $ месечно, да спечелят по за един апартамент в София и да се преместят там. С тази цел следващото лято Павел хваща полет за САЩ заедно с брата Румен, 2 години по-малък от него. Румен е завършил средното в ПМГ – Смолян, а висшето – във ВИХВП, Пловдив. Кацат в Чикаго и с договори отиват в планински курорт в Уисконсин. Веднага хващат по две работи, а Павел и трета. Три месеца големият брат работи по 20 часа без почивен ден – като поддръжка към общината, а на другите две е охрана на паркинга на компания за разходки с лодки. Твърдата им нагласа е да станат тираджии. Но остават нелегални. Затова 9 години не се прибират в България, 7 години не виждат родителите си, докато майката и бащата не отиват при тях. “Като приключихме в Уисконсин брат ми стоя дълго без работа в Чикаго, после се хвана охрана на голяма верига – да проверява касовите бележки. Аз извадих късмет на втората седмица и станах доставчик на пици. Питаха ме: “Познаваш ли квартала?”. Излъгах, че го познавам, за да ме вземат. Помогнаха ми българи. Със спестени от Уисконсин пари купихме кола. И парите свършиха. Тази зима ни беше най-тежкият период – пари няма, работа трудно се намира. Чакахме да дойде пролетта. Изкарахме книжки. Брат ми се качи на ТИР в края на февруари, аз на 10 март. Обучаваха ни две седмици”, спомня си Павел. После тръгват с камионите сами. Сега онази смелост им се вижда безразсъдство – стар камион, на повече от 1 млн. мили, с отказващи периодично спирачки. Без приятели, без излизания по дискотеки. Връщат се в квартирата по за ден-два на месец да се изперат и платят сметките. На третия месец събират пари, но апетитът идва с яденето. “Като виждаш, че едва си изкарал зимата, а за всяка миля ти плащат центове, ти се работи още повече. Виждаше ни се като авантюра – минаваш през разни градове. Беше интересно. Нямаш началници. Пиеш кафе сутрин и тръгваш. От теб се изисква само да стигнеш от точка А до точка Б за определено време. Спираш, когато решиш”, разказва с увлечение големият брат. Нон-стоп на педал и без харчове събират достатъчно за камион, но не го купуват кеш. Искат банков кредит. От там обаче ги отрязват, че са без кредитна история. За пръв път чуват за точкова система. Впрочем първият камион е на друг българин. Пламен Славов е човекът, който им подава ръка в САЩ. Компанията на софиянеца и сега е с добра репутация в USA. Половината пари за ТИР-а им ги дава той. 5 месеца по-късно момчетата купуват втори камион и в края на 2004-та имат вече три. След година отварят своя компания. Купуват още три. “Ако те одобрява банката, не е проблем да вземеш кредит. Сега с лекота купувам 150 камиона”, разказва бизнесменът. Към настоящия момент фирмата им “Amerifreight Systems” разполага с 600 ТИР-а. Шофьори са им много българи. Братята са и дилъри на камиони. На година продават по 100. Бизнесът им не е само транспортен – фул сървиз в САЩ и Канада. Продават гуми от Китай.
24smolian.com